Община Добричка

ИСТОРИЯ

    В най-ранни писмени източници в турски регистри от 1526, 1527 год.  записано като село "Айо орман". По късно /1673, 1676 и 1792 г./ се споменава и под имената "Аюв орман" и "Айъ орман".

    През 1573 г. селото се споменава под иметоАюв орман с един овчар, дължащ 30 овце данък на държавата, поради тази причина е поставено  в списъка на овцевъдите.
    В
периода от 1732 г. до 1790 г. селото е отбелязано на 27 места в официални турски документи като Айорман и Айу-орманъ.
    П
реди Освобождението селото се среща с имената  Ай орман, Айу орман и Аху орман.
   
След Освобождението става общински център. През 1900 г. са включени 17 сели - ща и е записано под името Ай орман.

От 1913 до 1940 год. селото попада в границите на Румъния.



Изглед на ПОПСКАТА КЪЩА (по настоящем частен имот).
В нея е живял румънски свещенник, който е бил и учител в местното училище.
Сградата е построена по време на румънската окупация.

КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ИМЕТО ?

    Съставено е от две думи – Aй и орман, които на повечето места са записани слято, някъде полуслято, а някъде отделно.

    „Ай” е съществително име и означава месечина, месец.
   
Същата дума в друг вариант се среща като:
    „
Айъ”  и означава мечка;
    „
Аху” елен или влюбен.
    „Орман” е също съществително име и означава „гора”.
   
В такъв случай на тези имена може да се дадът следните тълкувания:
    “Гора на месечината”;
    “
Меча гора”;
    “
Гора на влюбените”;
    “
Гора на елените.
    Името
„Ай орман”се запазва до 1942 год.
   
Със заповед № 2191 от 27.06.1942 год.  е решено: село Айорман да се преименува в село Стефаново.

КОЙ Е НЕГОВИЯ ПАТРОН ?

    Протокол №81/12.06.1942 год. на Министерския съвет на България постановява:
    „…някои селища в Добруджа да се преименуват на следните скоро починали….,
... особено заслужили за българския народ и държава дейци”.
   П
од 7 в този  списък е името на Христо СТЕФАНОВ, неговото име да се даде на с.Айорман, Добричко.

ХРИСТО СТЕФАНОВ, КОЙ Е ТОЙ ?

    Роден е на 8.12.1888 г. в гр.Котел, баща Стефан, майка Стефания. Баща му има чифлик в с.СептемврийциБалчишко 350 ха.
    След големия пожар в гр.Котел преди 1894 г. семейството се премества да живее в гр.Варна, а през летните месеци – в чифлика им в с.Септемврийци.
    Христо Стефанов завършва земеделско училище в с.Садово през 1909г.
    През време на войните служи като запасен офицер.
    През румънското робство се включва в обществения живот като застава на страната на българското население в Добруджа.
    На 4.05.1930 год. е избран за сенатор в румънския парламент, където защитава интересите на българското население в Южна Добруджа.

    Участва в Българската миноритарна партия.
   
Той е един от водачите на легалното национално движение на добруджанци в годините на румънското робство. Изпълнява и длъжността председател на Земеделската камара в гр.Добрич.
   
През 1929г. настъпва жестока зима в Добруджа, всички есенни посеви измръзват. По негова инициатива се доставя зърно на ниски цени за посев и храна.
    Христо Стефанов е убит на 2.09.1931г. в центъра на гр.Добрич от отявления румънски шовинист Йон Батони (за съжаление от български произход, с име Иван Братиев, родом от Пиринска Македония).
   
Погребан е на 4.09.1931г. в гр.Добрич.
   
Присъстват много българи от града и добричкия край.

ИЗТОЧНИК

„Речник на селищните наименования в Добричка област”
Автор - Георги Топалов, издадена през 2005 год.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg